Да възстановим природата
Денят на Земята се чества още от 1970 година. Това е 22 април, когато в САЩ и Канада милиони демонстранти настояват опазването на околната среда да стане приоритет за политиците и бизнеса. От 1990 година денят е обявен за международен. Придобиването на широка популярност превръща инициативата в широкомащабно движение, което е свидетелство за това, че хората осъзнават мащабите и значимостта на въпросите, свързани с опазването на нашата планета. През годините 22 април се отбелязва с акцент върху конкретна актуална тема. Тази година тя е „Възстановяване на природата“.
Необходимостта да се вземат мерки за съхраняването на природата и възстановяването на увреденото става все по-актуална и належаща. Пред нас стоят сериозни предизвикателства по отношение на съхраняването и възстановяването на екосистемите, както и с опазването на биоразнообразието. От това, колко успешно ще се справим, зависи нашето бъдеще.
Какво е значението на природата за живота?
Природата има изключително важно значение за поддържането на живота. Тя осигурява необходимите условия на човека като питателна храна, кислород, ресурси. За да изпълнява своята роля, природата зависи от изключително важните взаимовръзки между видовете и техните местообитания. Това е деликатен баланс, който осигурява здравословна и добре функционираща среда. Когато хармонията бъде нарушена, екосистемите деградират и губят способността си да осигуряват необходимите условия за живот.
Природата е и в основата на световната икономика. Над половината от световния БВП зависи от материали и условия, които се предоставят от екосистемите. Суровините имат ключово значение за промишлеността и строителството, а генетичните ресурси са необходими в селското стопанство и медицината.
Здравите екосистеми са предпоставка за повишена селскостопанска производителност, по-голяма устойчивост срещу изменението на климата, по-добро биологично разнообразие, по-малка опасност от наводнения, суши, горещи вълни и катаклизми.
Какво е настоящето състоянието на екосистемите в ЕС?
Статистическите данни са повече от тревожни. Само 15% от местообитанията са в добро състояние, като 38% от рибните популации са значително увредени. Един от всеки три вида пчели и пеперуди намалява, като всеки десети вид от тях е застрашен от изчезване. От 1991 година насам почти 30% от полските пеперуди са изчезнали, а от 1990 година досега полските птици са намалели с 36%.
Съществува реална заплаха от продоволствена криза в ЕС, тъй като почти 5 милиарда евро от годишната селскостопанска продукция се дължи пряко на насекомите опрашители. Въпреки това на около 50% от площите в ЕС, където се отглеждат зависими от опрашителите култури като овощни дървета, няма подходящи условия за снасяне на яйца.
Как да обърнем тревожната тенденция?
Възстановяването на природата е възможно чрез действия, които да подпомогнат възобновяването на деградирали или разрушени екосистеми чрез подобряване на техните структура и функции. Належащата нужда от осигуряване на устойчивост и биологично разнообразие, доведе до приемането на „Закон за възстановяване на природата“ от Европейския съвет през август 2024 година. Това е първият по рода си нормативен документ с подобен тематичен и географски обхват, в който се дефинират необходимите мерки и сроковете за тяхното реализиране. България също гласува в подкрепа на закона, с което пое ангажимент до 18 август 2026 г. да изготви национален план за възстановяване, придружен от график за изпълнение и финансово обезпечение.
Каква е целта на Закона за Възстановяване на природата?
Целта, която се поставя със законодателния акт е да бъде възстановено доброто състояние на природата и видовете, за да се смекчи изменението на климата и последиците от природните бедствия.
Със закона се определят обвързващи цели за основните екосистеми и местообитания и за видовете, които ги населяват. В тази връзка, до 2030 година най-малко 20% от сухоземните и морските зони на територията на ЕС трябва да бъдат възстановени, а до 2050 г. това важи за всички екосистеми.
Кои са ключовите области на действие?
Мерките се фокусират върху деградирали земни и морски местообитания, опрашители, селскостопански екосистеми, градски райони, реки и наводнявани райони и гори. Конкретните действия, които трябва да бъдат предприети по отделните направления са следните:
- Деградирали земни и морски местообитания – основната задача е да се гарантира,че местообитанията са взаимосвързани във възможно най-голяма степен, така че да се даде възможност на дивата флора и фауна да се движи между тях.
- Опрашители – целта е до 2030 година да спре тенденцията за намаляване на опрашителите и дори да се увеличат техните популации. Опрашителите в Европа са пеперудите, бръмбарите, пчелите, сирфидните мухи, молците и осите.
- Селскостопански екосистеми – селскостопанската производителност зависи от здравите екосистеми. Затова фокусът, от една страна е върху подобряване на биоразнообразието в селскостопанските екосистеми. От друга, повишаване устойчивостта в селското стопанство чрез използването на естествени средства за борба с вредителите и намаляването на зависимостта от химични торове.
- Градски райони – целта е да имаповече зелени пространства във всички малки и големи градове. Стремежът е да се запазят съществуващите паркове, градини, ливади, както и да се увеличи размера на дървесната покривка в големите градове.
- Реки и наводнявани райони – първостепенно значение имапремахването остарели и неизползвани прегради в реките на ЕС. Това ще осигури по-голяма свързаност на речните мрежи. До 2030 година свободно течащите реки на територията на Европа трябва да достигне 25 000 километра.
- Гори – Законът предвижда до 2030 година да бъдат засадени поне три милиарда дървета в Европа. Горите са много важни, тъй като приютяват голяма част от биологичното разнообразие на Европа и смекчават изменението на климата.
